Насоки за превенция

Нов начин да кажеш CHEERS: В кои случаи трябва да се използва „Кубът“?

През последните години ние сме залети с анализи, касаещи идеите на извършителите и профилите на хората и общностите. Хиляди страници са посветени на мюсюлмани, християни, екстремисти, радикалисти, имигранти, „типове престъпници” и други подобни въпроси. Цели общности и социални групи попаднаха под контрола на разузнавателните агенции и полицейските сили, в резултат на което големи части от населението загубиха доверие в държавите и наднационалните институции и бяха подтикнати към различни форми на ескалация и протести. Стигнахме до момента, в който най-голямата активност на социалните медии е именно профилирането и използването му при масово наблюдение. В този микс медиите и политиците изградиха кариери, натрупаха ресурси и придобиха власт.

Затова нека потвърдим веднага, че „Моделът куб“ анализира само реални проблеми, т.е. той е неутрален инструмент за сигурност. Случаите, които трябва да бъдат анализирани с „Куб“, са сравними и повтарящи се според схемата, определена от съкращението ‘CHEERS’, която разглежда шест елемента за определяне на проблема като част от „Куба“: Общност; Вреда; Очакване; Събития; Повтаряне; и Сходство..

• Общността са проблеми, свързани с „обществото“, тоест стратификация на различни подгрупи (или под-общности), съставени от индивиди, мнозинства и малцинства, бизнеси, правителствени агенции, партии и други групи.
• За да бъде част от упражнението, едно събитие трябва да засегне членовете на обществото, да причини вреда на цялата общност или част от нея. Разглеждаме тежките престъпления като част от нарушенията на закона, а законността, включително законовите превантивни мерки, е определяща характеристика на проблемите, за разлика от съвременните SCP методи (Clarke and Eck, 2003).
• Очакванията засягат това, което общността (или голяма част от нейните членове) очаква от системата за сигурност да предприеме за справяне с причините за вредите.
• Събитията се отнасят до серия инциденти със сигурността, класифицирани като „тежки престъпления“, както са дефинирани от Конвенцията от Палермо и Директивата (ЕС) 2017/541.
• Повтаряне означава, че подобни случаи се повторят в подобни среди. Те могат да бъдат симптоми на остър или хроничен проблем. Независимо дали са остри или хронични, ако не се направи нещо, тези събития ще продължат да се случват и поради тази причина превенцията е ключова. Ако не се очаква рецидив, може да не е необходимо решаването на проблема.
• Сходството означава, че събитията са сходни или свързани. Всички те могат да бъдат извършени от един и същи човек, да се случват на един и същи тип жертва, да се случват на едни и същи типове места, да се провеждат при подобни обстоятелства, да включват един и същ тип оръжие или да имат един или повече други фактори. Без общи черти имаме случаен сбор, а не проблем от „Куба“. С общи черти имаме модел на събитията. Моделите на престъпността и безредиците често са симптоми на проблеми.

Мотивацията като част от рационалната теория

В допълнение към традиционния модел CHEERS в SCP, ние трябва да въведем нови аналитични фактори, ако искаме да схванем характера на новите форми на „тежката престъпност“, особено в областта на превенцията преди престъплението.

Това ни кара да въведем темата за мотивацията в променливите „Куб“- това, което задейства определени действия като ситуационни, а не профилирането, заедно с „готовност“, два съществено нови компонента, които правят „Куба“ динамичен.

В действителност предпоставките за тероризъм са определени от скорошната Директива (ЕС) 2017/541:

а именно силно сплашване на населението или неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извършат или да се въздържат от извършването на определено действие, или сериозно дестабилизиране или унищожаване на основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена държава или международна организация. Заплахата за извършване на такива умишлени деяния следва също да се счита за терористично престъпление, когато въз основа на обективни обстоятелства е установено, че подобна заплаха е отправена с такава терористична цел. От друга страна, действия, с които се цели например принуждаване на правителство да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие, но които не са включени в изчерпателния списък с тежки престъпления, не се считат за терористични престъпления в съответствие с настоящата директива.[1]

За тежка и организирана престъпност Конвенцията от Палермо установява 3 основни критерия за определяне на широк спектър от видове престъпления, при които получаването на материални облаги е в основата:

(a) „Организирана престъпна група“ означава структурирана група от трима или

повече лица, съществуващи за определен период от време и действащи съгласувано с цел извършване на едно или повече тежки престъпления или престъпления, установени в съответствие с настоящата конвенция, с цел пряко или косвено получаване на финансова или друга материална полза;

(б) „Тежко престъпление“ означава поведение, представляващо нарушетие наказуемо с максимално лишаване от свобода най-малко четири години или по-тежко наказание;

(в) „Структурирана група“ означава група, която не е образувана на случаен принципза непосредственото извършване на нарушение и не е необходимо да има официално определени роли за членовете си, приемственост на членството си или развита структура.[2]

Следователно декларираните цели са елементът, който дава най-голяма разлика между двете явления, често и извън основната феноменология или логистика, които в определени времеви фази и географски области могат да се допълват взаимно.

Съществува, обаче, реална разлика между целите и мотивациите. От една страна, всъщност престъплението тероризъм при своето изпълнение може да бъде приравнено към форма на организирана престъпност; според целите му обаче, той може да придобие различни значения (и съответно да се позове на противоположни стратегии за намаляване на вредите). И накрая, и двете могат да имат общи първични мотиви, извън декларираните цели. Например, както в случаите на политически тероризъм и подобни на мафията организирани престъпления, може да има общи мотиви като контрол на материални и нематериални ресурси, елементи на териториалната власт или контрол на политическите системи, но с различни или евентуално противопоставящи се цели , от стратегически или тактически характер.

В много случаи, напоследък, терористичните групи се опитват да използват логистиката на организираната престъпност за набавяне на оръжие или различни видове ресурси. В най-екстремните случаи, като тези на тероризма в Италия между 70-те и 80-те години на миналия век, се осъществяват реални общи действия, като случая на групите „Banda della Magliana“ и NAR, споделящи общи арсенали оръжие. Във всеки случай, имайки предвид разликата в целите между различните престъпни явления, полицията успя да победи терористичните групи, като използва уязвимостите на тези престъпници. Натискът от полицейските действия всъщност може да създаде конфликт между целите на организираната престъпност и тероризма. Способността да се подейства върху различните крайни мотивации на определени участници в престъпната сфера е една от основните причини, поради които анализът на мотивацията трябва да се счита за инструмент за превенция.

Поради тази причина мотивацията бързо се превърна във важен елемент на SCP през последното десетилетие, отвъд проблемите с профилирането.

Докато изучавал затворите и кръчмите, Ричард Уортли забелязал, че тълпата, дискомфортът и грубото отношение провокират насилие и в двете обстановки. Той твърди, че ситуационната превенция се е съсредоточила изключително върху възможностите за престъпление и е пренебрегвала особеностите на ситуацията, която таи или предизвиква престъпност. В резултат на своята работа Кларк и Корниш са включили пет техники за намаляване на това, което са нарекли „провокации“ в новата си класификация на ситуационните техники.[3] Тези фактори са много важни за превенцията.

• Превод на карето:

Намаляване на провокациите

Намаляване на фрустрацията и стреса *бързо движение на опашките и учтиво обслужване *повече места за сядане *успокояваща музика и приятна светлина

Избягване на спорове *отделни пространства за противникови футболни фенове *намаляване на струпването на хора в пъбовете *фиксирани тарифи за такситата

Намаляване на възбуждането и изкушението *контрол над насилствената порнография *забрана на педофилите да работят с деца *съвети за избягване на сексуално виктимизиране

Неутрализиране на натиска на тълпата *“Идиотите пият и карат.“ *“Не е проблем да кажеш НЕ.“ * разделяне на проблемните ученици в училище

Обезкуражаване на имитацията *бързо поправяне на вандалски разрушения *чипове за контрол на телевизията *избягване на подражание на престъпления чрез цензура на подробностите от modus operandi

Въвеждането на „идеологически“ теми в традиционния модел на ситуационна превенция създаде известно объркване, особено когато наративите (идеи, религии, политически позиции) са объркани с „мотивацията“, залегнали в основата на рационалната теория. С това объркване, ситуационните модели за превенция повтарят грешките на социално-психологическата превенция, често се превръщат в Превенция на тероризма, която е най-новата версия на системите за наблюдение. В действителност наративите, освен че са лесно взаимнозаменяеми, са общи и за престъпниците и за обикновените недоволни или невинните граждани с чисти досиета. Така че, когато работите върху профилиране и съсредоточаване върху извършителите, рискът е да се сблъскате с някои основни права, освен че не се схваща динамиката на престъпните явления, които се коренят в средата, а не в извършителите.

Както видяхме по-горе, една от основните критики срещу британската стратегия „Превенция“ е именно това, че възприема психологически модели като част от масовото наблюдение, което е тествано в затворите за изследване на престъпници, но които след това са приложени при програмите за масово наблюдение с цел да се проследи „промените на населението“ и след това се проверяват „извършителите с висок риск“ въз основа на идеи, системи на убеждения и мнения. Тези политики доведоха до увеличаване на криминалните явления, а не до тяхното намаляване, тъй като те предизвикаха реакции „предизвикване“ в голям мащаб сред „заподозрените“ общности.

Изглежда, че най-новата STP /Бел. Пр. Ситуационна превенция на тероризма/ допуска грешката на предишните социологически и психологически превантивни модели, като включва „когнитивните предпоставки“ сред „приблизителните фактори за престъпление“ при анализа на пропускливите и не прилагащи насилие престъпници и поставя проблема с „неутрализирането“ на идеи и чувство на опозиция (Belli & Freilich, 2009, стр. 188-189 относно протестиращите за данъците). По същество, с превръщането си в STP, STP приема теориите за „конвейерната лента“, носещи силно идеологическо съдържание, които се превръщат в криминогенен фактор, а не в превантивен и защитен такъв.

В действителност настоящите превантивни теории не са от голяма полза за справяне с престъпността в реалния свят, тъй като често намират причини в различни фактори, свързани с профила на нарушителите, като практики свързани с отглеждането на детето, генетичен фактор, идеологии, религии и психологически или социални процеси. Теза фактори са предимно извън обсега на ежедневната практика, налагат рискови идеологически конструкции върху „индикаторите за риск“, свързани с отделната личност или групата, и поставят полицейските дейности в риск от нарушаване на основните права и международните конвенции. Накрая те принуждават неутралните институции да се превърнат в пропагандисти на временните правителства.

Поради тази много специфична причина, която има важни технически и юридически последици, „Кубът“ поддържа основната превантивна структура на класическия SCP процес, отказвайки разширяването на SPT, но рамкира мотивацията и последващите „меки превантивни техники“ в рамките на различен иновативен и динамичен модел.

В рамките на модела „Куб“ идеологиите, вярванията и идеите са част от динамичното взаимодействие със средата и не се считат за „основни причини“.

Тези силно чувствителни фактори са специално свързани с конкретни ситуации и не се считат за генератори на престъпления. Мотивациите са многосемантични, ситуационно и временно свързани и поради тази причина този тип „индикатори“ могат да бъдат манипулирани от всички страни.

*Превод на карето:

Да бъдеш радикалист в Рим или в Берлин е съвсем различно от това да си радикалист в Дамаск или Кайро. Разликата се дължи на това, че в Рим и Берлин свободата и закона, ключови фактори в политическата легитимност и основите на закона, са в сила.

 

“Следователно, ако сте китаец, най-голямата заплаха в момента са тибетци, уйгури и други националисти. Ако сте в Ирак, това е религия (сектантството е много по-голяма опасност от въстанието). Ако сте в Испания, Шри Ланка или Турция, това е разделящия национализъм. (…) Някои от основателите на Израел, включително бъдещият министър-председател Менахем Бег, насилствено подкопаят мандата на Лигата на нациите и взривяват хотел „Цар Давид“ в Йерусалим, убивайки над 90 души. Днес това би било равносилно на убийство на миротворците на ООН. Освен това тези хора убиват над 100 араби, предимно възрастни хора, жени и деца, при прословутото клане в Дейр Ясин. Лицемери, обаче, са не само израелците. Всички ние сме. В действителност тероризмът е това, което правят другите, никога това, което ние правим. Може би това е единствената определяща характеристика. Ето защо Америка вижда ислямските фундаменталисти като част от Оста на злото и защо те от своя страна гледат на Америка като на Великия Сатана (..)И трябва да признаем, че нашите нагласи се променят, когато терористите победят. (…) Нелсън Мандела, десетилетия наред сочен от САЩ като терорист, стана президент на Южна Африка, носител на Нобелова награда за мир и може би най-почитаният човек на Земята. Освен това отношението ни се променя, когато тероризмът ни засяга лично, а не някой накъде далеч. Като британски гражданин съм наясно как много американци по знак от правителството на САЩ дадоха пари – милиони долари – на Ирландската републиканска армия. Толкова ли е кратка паметта ни? Толкова ли е гъвкав моралът ни или определенията ни за тероризъм? Явно да. ”(Ross, 2009, стр. 232)

Подобни оборотни случаи могат да бъдат описани като илюстрация за сътрудничеството между мафията и националната или международната политика в Италия, като се започне от Втората световна война и ролята на Американската мафия за освобождението на Сицилия.

Всички опити за трансформиране на тези идеологически елементи в техники за сигурност бързо се превръщат в чисто политически или манипулативни операции от един от участниците. Следователно използването им стана амбивалентно: те биха могли да бъдат защитни елементи, но биха могли да представляват и допълнителен фактор за ескалация на риска, както скоро ще видим при анализа на заинтересованите страни.

Мотивацията е относителна. Важното е как различните участници я възприемат по отношение на теорията за рационалния избор, която от самото начало предвижда оценка на динамичните ирационални рационални процеси („лимитирана“ или „ограничена“ рационалност) за превантивни действия и именно това е основата на „Модела куб“:

““нарушителите се държат в ситуации (физически и социални условия на средата) според начините, по които ги възприемат. Те възприемат собствените си нужди (искат пари за наркотици) и възприемат обкръжението (близко и далечно) като възможности да осъществят своите действия, независимо дали това е грабеж, банков обир или терористична атака. Защо нарушителите избират да извършат престъпление като средство за получаване на пари, а не търсят работа, е въпросът, който остава неотговорен от теорията за рационален избор. Или поне се разглежда като по-малко уместен от въпроса защо нарушителят избира взлом вместо банков обир, или защо терористът избира да бомбардира сграда, вместо да отвлече самолет. Именно възприятието на нарушителите на възможностите и на ограниченията обуславят техните действия. За външния човек или наблюдателя на тяхното поведение, действията, предприети от нарушителите, могат и да не изглеждат рационално. За нарушителя поведението се възприема като рационален начин за постигане на цел.”( Freilich and Newman)

Разгледани в тази светлина, явленията на тероризма и организираната престъпност носят определено телеологично ниво на „рационалност“ и „ведомство“, дори когато те изглеждат за външния наблюдател напълно нелогични или лишени от цел, ако причините, които крепят извършителите им, оправдават очакванията на индивида.
Очевидната нелогичност на един атентатор-самоубиец всъщност маскира логичното търсене на превъзходно „добро“, към което той/тя някак съзнателно или несъзнателно се стреми (Becker, 1968, Tilley, 1997, с. 95-107; Newman, 1997, с. 21 ). Разликата между осъзнатото и неосъзнатото точно съответства на тази между разказите и мотивацията, което е централно разграничаване на разбирането какво имаме предвид под „мотивиран извършител“.
Всъщност има съществена разлика между мотивацията и наративите, които оправдават действията в даден момент. Важното е как страните, участващи в тях, ги използват: държавната власт може да ги използва, за да получи одобрение за собствените си политики за сигурност; извършителите, обратно, да оправдаят престъпни действия, смятани за аморални от повечето хора. Наративите, върху които често се фокусира профилирането (мюсюлмани, християни, екстремисти, радикалисти и др.), могат да бъдат временно използвани, за да оправдаят или мотивират напълно различен характер или просто да привлекат вниманието, въз основа на механизми за емулация, чиито мотивации съвпадат с първичните нужди. В други случаи наративите се използват, за да провокират всеки, който е смятан за враг, а в други случаи да изградят съюзи и да намерят подкрепа, както често се случва в затворите или на международната политическа сцена. Също така наскоро много режими в Близкия Изток (водещи дискусията по тези географски ширини) използват наративите за сигурност, за да оправдаят войни или диктатури.
Следователно, съсредоточаването твърде много върху декларираните наративи по отношение на мотивацията, които са в основата на „рационалната теория“, вероятно ще ни доведе до пълна заблуда, защото често разпалените наративи не са нищо повече от изкуствено приети „провокации“ или „оправдания“ „. Никога не трябва да забравяме, че твърде строгото преследването на „конвейерните ленти“ или „сблъсъците на цивилизациите“ е контрапродуктивно и рискува да бъде напълно неефективно.

Въпреки че връзката между филмите за насилие и насилието в обществото е много оспорвана, има доказателства за това, че някои престъпления са подражавани, защото медийните съобщения за необичайни престъпления понякога провокират имитация на друго място. Доказано е също така, че например учениците, които виждат, че техните учители се занимават с незаконна компютърна дейност, са по-склонни сами да извършат компютърни престъпления и че други пешеходци ще последват някой, който преминава на червена светлина.

OНа 27 декември 1996 г. Мария Летиция Бердини е убита от скала, хвърлена на магистрален мост близо до Торонто в Италия. Новината получи известно медийно покритие и оттогава камъните, хвърлени от надлези, се умножиха в събития на емулация: до 31 август 2017 г. бяха регистрирани 63 случая и общо 85 за 2016 г., почти един случай на всеки 4 дни.

Италианската полиция обаче отбеляза цикличен модел на тези явления, свързани с географски, информационни и териториални фактори, макар и да признават съществена разнородност на извършителите и причините, с които те оправдават действията си.

Следователно мотивациите, филтрирани от всички идеологически аспекти, се превръщат в набор от корелации, свързани с криминалния процес и се описват като такива в симулации.

УРОК 3 ОТ НАРЪЧНИКА: Наративът не е мотивация. Наративите са полисемантични и могат да бъдат експлоатирани и манипулирани от всички участници, докато мотивациите са рационални нужди, които намират път към целите си чрез възможни фактори.

Оценка на готовността

В настоящия контекст връзката между превенцията и престъпността се развива от подхода на SCP чрез въвеждане на параметри на „готовност“, аналитична категория, която може да бъде адаптирана към почти всички модели за превенция.

Също така тази категория може да бъде обърквана, тъй като „готовността“ е един от показателите за масово профилиране в стратегията’Mappa‘ риета от английското вътрешно министерство и други разузнавателни агенции.

Традиционно, ‘готовността’ на хората и групите се изразява на три нива, често придружени от цветни визуални карти:

1. Хората, готови да извършат престъпления, почти без да са наясно с това. Това включва сигнали от средата, които могат да провокират или подтикнат хората към действие (Wortley, 1997, стр. 66).

2. „Дистални фактори“, които поставят хората в различни състояния на готовност (Wortley, 2011) и потенциално по-отзивчиви към възможните фактори, водещи индивидите и групите към по-висока склонност към извършване на престъпление (Tilley, 1997, стр. 95–107).

3. Хората в съзнателно състояние на готовност в резултат на оценяване на алтернативните средства за задоволяване на потребностите, включително разкриване на реални или внушени страдания, и това съзнателно състояние се влияе от множество фонови и ситуационни фактори (Cornish & Clarke, 1986, стр . 3).

Наскоро канадското разузнаване разработи модел за анализ на „готовността“, основан на това КАК да се подготвят престъпленията, а не ЗАЩО те са извършени. [4]:

““Например в сценарий за планиране на нападения индикаторите за мобилизиране към насилие могат да включват закупуване на провизии, повторно запознаване с целта или записване на видео за мъченичество. Важно е да се отбележи, че терористичната атака с ниски технологии може да не изисква нищо повече от нож или кола. Този тип нападения са особено трудни за предвиждане, но показателите често са налице, дори и при най-простите терористични атаки.

Лице, което се готви да се мобилизира към насилие, може също да пожелае да скрие своята дейност от властите или от хората наоколо. В този случай могат да се появят индикатори за укриване и измама. Например човекът може да използва софтуер за криптиране на комуникациите си, да измисли история, която да представя, за да оправдае заминаването си от Канада или да си създаде алтер его” (CSIC, 2018)

Така че, според нашата визия за управление на събитията, „готовността“ е твърдо в категорията КАК на дескрипторите на престъпната траектория и точно идентифицира различни видове престъпления. В този смисъл това е фактор, който дълбоко се различава от тези, идентифицирани в теориите за „конвейерната лента“, съсредоточени върху психо-идеологическите правила.

Следвайки различните модели за оценка на риска, налични в Европа, „готовността“ и „мотивацията“ в рамките на инструментариумите на „куба“ са корелации, прилагани за всички участници, а не само за извършителите. По-специално „готовността“ е много важен елемент на корелация по отношение на превантивните действия в контекста преди престъплението.

УРОК 4 ОТ НАРЪЧНИКА:Това, което определя спешността на превантивното действие, е степента на готовност и последващото възприемане на непосредствена опасност. Това, което искаме от превенцията, е тя да идентифицира тази степен, като изследва конкретния начин, по който са извършват престъпленията. „Готовността“ също има изключително правно значение при защита на превантивните действия в съдебната зала.

---

[1] Recital 8 of the Directive

[2] United Nations Convention against Transnational Organized Crime, art. 2

[3] Richard Wortley, A Classification of Techniques for Controlling Situational Precipitators of Crime, Security Journal, 14: 63–82, 2011

[4] Canada Security Intelligence Service, MOBILIZATION TO VIOLENCE (TERRORISM) RESEARCH, key findings, 2018